профаниране

Речник на българския език

профаниране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фа-ни-ра-не
членувано про-фа-ни-ра-не-то
мн.ч. про-фа-ни-ра-ния
членувано про-фа-ни-ра-ни-я-та