профанация

Речник на българския език

профана̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Непочтително отношение към нещо или към някого, които заслужават уважение; опошляване.

Грешни изписвания (23)

  • профанациъ
  • профанацеа
  • профанацеъ
  • профанацея
  • профанациа
  • профънацеа
  • профънацеъ
  • профънацея
  • профънациа
  • профънациъ
  • профънация
  • пруфанацеа
  • пруфанацеъ
  • пруфанацея
  • пруфанациа
  • пруфанациъ
  • пруфанация
  • пруфънацеа
  • пруфънацеъ
  • пруфънацея
  • пруфънациа
  • пруфънациъ
  • пруфънация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фа-на-ция
членувано про-фа-на-ци-я-та
мн.ч. про-фа-на-ции
членувано про-фа-на-ци-и-те
звателна форма