протопрезвитер

Речник на българския език

протопрезвѝтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протопрезвитери, м. Спец. Най-висока почетна титла на свещеник; пръв презвитер.

Грешни изписвания (15)

  • протопрезвитир
  • протопризвитер
  • протопризвитир
  • протупрезвитер
  • протупрезвитир
  • протупризвитер
  • протупризвитир
  • прутопрезвитер
  • прутопрезвитир
  • прутопризвитер
  • прутопризвитир
  • прутупрезвитер
  • прутупрезвитир
  • прутупризвитер
  • прутупризвитир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-топ-рез-ви-тер
непълен член про-топ-рез-ви-те-ра
пълен член про-топ-рез-ви-те-рът
мн.ч. про-топ-рез-ви-те-ри
членувано про-топ-рез-ви-те-ри-те
бройна форма про-топ-рез-ви-те-ра
звателна форма