протоплазма

Речник на българския език

протопла̀зма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Основна съставка на растителните и животинските клетки, която съдържа хранителни вещества, соли и вода.прил. протоплазмен, протоплазмена, протоплазмено, мн. протоплазмени.

Грешни изписвания (7)

  • протоплазмъ
  • протуплазма
  • протуплазмъ
  • прутоплазма
  • прутоплазмъ
  • прутуплазма
  • прутуплазмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-топ-лаз-ма
членувано про-топ-лаз-ма-та
мн.ч. про-топ-лаз-ми
членувано про-топ-лаз-ми-те
звателна форма