протоколен

Речник на българския език

протоко̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протоколин
  • протуколен
  • протуколин
  • прутоколен
  • прутоколин
  • прутуколен
  • прутуколин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-то-ко-лен
непълен член про-то-кол-ния
пълен член про-то-кол-ни-ят
ж. р. про-то-кол-на
членувано про-то-кол-на-та
ср. р. про-то-кол-но
членувано про-то-кол-но-то
мн. ч. про-то-кол-ни
членувано про-то-кол-ни-те