противоуказание

Речник на българския език

противоуказание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-у-ка-за-ние
членувано про-ти-во-у-ка-за-ни-е-то
мн.ч. про-ти-во-у-ка-за-ния
членувано про-ти-во-у-ка-за-ни-я-та