противополагане

Речник на българския език

противополагане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-по-ла-га-не
членувано про-ти-во-по-ла-га-не-то
мн.ч. про-ти-во-по-ла-га-ния
членувано про-ти-во-по-ла-га-ни-я-та