протекторат

Речник на българския език

протектора̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протекторати, (два) протектората, м.
1. Само ед. Форма на политическа зависимост на една държава от друга, установена с договор, според който външната политика на покровителстваната страна се определя от покровителстващата.
2. Държава, която се намира в положение на такава зависимост.

Грешни изписвания (7)

  • протектурат
  • протикторат
  • протиктурат
  • прутекторат
  • прутектурат
  • прутикторат
  • прутиктурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тек-то-рат
непълен член про-тек-то-ра-та
пълен член про-тек-то-ра-тът
мн.ч. про-тек-то-ра-ти
членувано про-тек-то-ра-ти-те
бройна форма про-тек-то-ра-та
звателна форма