протеин

Речник на българския език

протеѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протеини, м. Обикн. мн. Общо название на простите белтъчни вещества.прил. протеинов, протеинова, протеиново, мн. протеинови.

Грешни изписвания (3)

  • протиин
  • прутеин
  • прутиин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-те-ин
непълен член про-те-и-на
пълен член про-те-и-нът
мн.ч. про-те-и-ни
членувано про-те-и-ни-те
бройна форма про-те-и-на
звателна форма