протеза

Речник на българския език

протѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. протези, ж. Изкуствена част, която заменя естествена част на човешкото тяло. Зъбни протези.

Грешни изписвания (3)

  • протезъ
  • прутеза
  • прутезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-те-за
членувано про-те-за-та
мн.ч. про-те-зи
членувано про-те-зи-те
звателна форма