просфора

Речник на българския език

про̀сфора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Малък ритуален хляб, използван в църквата като символ на безкръвната жертва.

Грешни изписвания (7)

  • просвора
  • просворъ
  • просвура
  • просвуръ
  • просфоръ
  • просфура
  • просфуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-фо-ра
членувано прос-фо-ра-та
мн.ч. прос-фо-ри
членувано прос-фо-ри-те
звателна форма