просумтя

Речник на българския език

просумтя преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • просумтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-сум-тя про-сум-тим
2 лице про-сум-тиш про-сум-ти-те
3 лице про-сум-ти про-сум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-сум-тях про-сум-тях-ме
2 лице про-сум-тя про-сум-тях-те
3 лице про-сум-тя про-сум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-сум-тях про-сум-тях-ме
2 лице про-сум-те-ше про-сум-тях-те
3 лице про-сум-те-ше про-сум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просумтял съм просумтяла съм просумтяло съм просумтели сме
2 лице просумтял си просумтяла си просумтяло си просумтели сте
3 лице просумтял е просумтяла е просумтяло е просумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях просумтял бях просумтяла бях просумтяло бяхме просумтели
2 лице беше просумтял беше просумтяла беше просумтяло бяхте просумтели
3 лице беше просумтял беше просумтяла беше просумтяло бяха просумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще просумтя ще просумтим
2 лице ще просумтиш ще просумтите
3 лице ще просумти ще просумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм просумтял ще съм просумтяла ще съм просумтяло ще сме просумтели
2 лице ще си просумтял ще си просумтяла ще си просумтяло ще сте просумтели
3 лице ще е просумтял ще е просумтяла ще е просумтяло ще са просумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да просумтя щяхме да просумтим
2 лице щеше да просумтиш щяхте да просумтите
3 лице щеше да просумти щяха да просумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм просумтял щях да съм просумтяла щях да съм просумтяло щяхме да сме просумтели
2 лице щеше да си просумтял щеше да си просумтяла щеше да си просумтяло щяхте да сте просумтели
3 лице щеше да е просумтял щеше да е просумтяла щеше да е просумтяло щяха да са просумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просумтял съм просумтяла съм просумтяло съм просумтели сме
2 лице просумтял си просумтяла си просумтяло си просумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просумтял съм просумтяла съм просумтяло съм просумтели сме
2 лице просумтял си просумтяла си просумтяло си просумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм просумтял била съм просумтяла било съм просумтяло били сме просумтели
2 лице бил си просумтял била си просумтяла било си просумтяло били сте просумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да просумтя щяла съм да просумтя щяло съм да просумтя щели сме да просумтим
2 лице щял си да просумтиш щяла си да просумтиш щяло си да просумтиш щели сте да просумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм просумтял щяла съм да съм просумтяла щяло съм да съм просумтяло щели сме да сме просумтели
2 лице щял си да си просумтял щяла си да си просумтяла щяло си да си просумтяло щели сте да сте просумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих просумтял бих просумтяла бих просумтяло бихме просумтели
2 лице би просумтял би просумтяла би просумтяло бихте просумтели
3 лице би просумтял би просумтяла би просумтяло биха просумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-сум-ти про-сум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-сум-тян
непълен член про-сум-тя-ния
пълен член про-сум-тя-ни-ят
женски род про-сум-тя-на
членувано про-сум-тя-на-та
среден род про-сум-тя-но
членувано про-сум-тя-но-то
множествено число про-сум-те-ни
членувано про-сум-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-сум-тял
непълен член про-сум-те-лия
пълен член про-сум-те-ли-ят
женски род про-сум-тя-ла
членувано про-сум-тя-ла-та
среден род про-сум-тя-ло
членувано про-сум-тя-ло-то
множествено число про-сум-те-ли
членувано про-сум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-сум-тял
женски род про-сум-тя-ла
среден род про-сум-тя-ло
множествено число про-сум-те-ли