просумтял съм

Речник на българския език

1. просумтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

просумтял съм е производна форма на просумтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. просумтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

просумтял съм е производна форма на просумтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. просумтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

просумтял съм е производна форма на просумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).