проституиране

Речник на българския език

проституѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • простетоиране
  • простетоиръне
  • простетуиране
  • простетуиръне
  • проститоиране
  • проститоиръне
  • проституиръне
  • прустетоиране
  • прустетоиръне
  • прустетуиране
  • прустетуиръне
  • пруститоиране
  • пруститоиръне
  • пруституиране
  • пруституиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ти-ту-и-ра-не
членувано прос-ти-ту-и-ра-не-то
мн.ч. прос-ти-ту-и-ра-ния
членувано прос-ти-ту-и-ра-ни-я-та