простителен

Речник на българския език

простителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-ти-те-лен
непълен член прос-ти-тел-ния
пълен член прос-ти-тел-ни-ят
ж. р. прос-ти-тел-на
членувано прос-ти-тел-на-та
ср. р. прос-ти-тел-но
членувано прос-ти-тел-но-то
мн. ч. прос-ти-тел-ни
членувано прос-ти-тел-ни-те