просрочка

Речник на българския език

просро̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Просрочване.

Грешни изписвания (3)

  • просрочкъ
  • прусрочка
  • прусрочкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-роч-ка
членувано прос-роч-ка-та
мн.ч. прос-роч-ки
членувано прос-роч-ки-те
звателна форма