просрочване

Речник на българския език

просро̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • просрочвани
  • просрочвъне
  • просрочвъни
  • прусрочване
  • прусрочвани
  • прусрочвъне
  • прусрочвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-роч-ва-не
членувано прос-роч-ва-не-то
мн.ч. прос-роч-ва-ния
членувано прос-роч-ва-ни-я-та