просо

Речник на българския език

просо̀ — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид житно растение. Нахрани птичките с просо.прил. просен, просена, просено, мн. просени.
• Сгазвам, просото. — Провинявам се; сгазвам лука.
• Карам през просото. — Правя нещо, без да се съобразявам с ред, приличие.

Грешни изписвания (1)

  • прусо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-со
членувано про-со-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки