прослойка

Речник на българския език

просло̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прослойки, ж.
1. Тънък междинен пласт между две неща.
2. Обществена група, която се отличава с някакви особености.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • прослойкъ
  • пруслойка
  • пруслойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-лой-ка
членувано прос-лой-ка-та
мн.ч. прос-лой-ки
членувано прос-лой-ки-те
звателна форма