просещ

Речник на българския език

1. про̀сещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • просешт
  • просишт
  • просищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-сещ
непълен член про-се-щия
пълен член про-се-щи-ят
ж. р. про-се-ща
членувано про-се-ща-та
ср. р. про-се-що
членувано про-се-що-то
мн. ч. про-се-щи
членувано про-се-щи-те

2. просещ — сег. деят. прич. м. р.

просещ е производна форма на прося (сег. деят. прич. м. р.).