просене

Речник на българския език

просене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-се-не
членувано про-се-не-то
мн.ч. про-се-ния
членувано про-се-ни-я-та