просвещаване

Речник на българския език

просвеща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • просвещавъне
  • просвищаване
  • просвищавъне
  • прусвещаване
  • прусвещавъне
  • прусвищаване
  • прусвищавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ве-ща-ва-не
членувано прос-ве-ща-ва-не-то
мн.ч. прос-ве-ща-ва-ния
членувано прос-ве-ща-ва-ни-я-та