прорицание

Речник на българския език

прорица̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. прорицания, ср. Предсказание, предвиждане, пророчество.

Грешни изписвания (3)

  • прорецание
  • прурецание
  • прурицание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ри-ца-ние
членувано про-ри-ца-ни-е-то
мн.ч. про-ри-ца-ния
членувано про-ри-ца-ни-я-та