пропътуване

Речник на българския език

пропътуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-пъ-ту-ва-не
членувано про-пъ-ту-ва-не-то
мн.ч. про-пъ-ту-ва-ния
членувано про-пъ-ту-ва-ни-я-та