пропукване

Речник на българския език

пропу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пропуквани
  • пропуквъне
  • пропуквъни
  • прупукване
  • прупуквани
  • прупуквъне
  • прупуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-пук-ва-не
членувано про-пук-ва-не-то
мн.ч. про-пук-ва-ния
членувано про-пук-ва-ни-я-та