пропелер

Речник на българския език

пропѐлер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пропелир
  • прупелер
  • прупелир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-пе-лер
непълен член про-пе-ле-ра
пълен член про-пе-ле-рът
мн.ч. про-пе-ле-ри
членувано про-пе-ле-ри-те
бройна форма про-пе-ле-ра
звателна форма