проницаем

Речник на българския език

проница̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

проницаема, проницаемо, мн. проницаеми, прил. През който може да се проникне; пропусклив.същ. проницаемост, проницаемостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • пронецаем
  • пронецаим
  • проницаим
  • прунецаем
  • прунецаим
  • пруницаем
  • пруницаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-ни-ца-ем
непълен член про-ни-ца-е-мия
пълен член про-ни-ца-е-ми-ят
ж. р. про-ни-ца-е-ма
членувано про-ни-ца-е-ма-та
ср. р. про-ни-ца-е-мо
членувано про-ни-ца-е-мо-то
мн. ч. про-ни-ца-е-ми
членувано про-ни-ца-е-ми-те