промискуитет

Речник на българския език

промискуитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-мис-ку-и-тет
непълен член про-мис-ку-и-те-та
пълен член про-мис-ку-и-те-тът
мн.ч. про-мис-ку-и-те-ти
членувано про-мис-ку-и-те-ти-те
бройна форма про-мис-ку-и-те-та
звателна форма