пролив

Речник на българския език

про̀лив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. проливи, (два) пролива, м. Ивица водно пространство, която съединява две морета и разделя две части от сушата; проток.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • пролев
  • пролеф
  • пролиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лив
непълен член про-ли-ва
пълен член про-ли-вът
мн.ч. про-ли-ви
членувано про-ли-ви-те
бройна форма про-ли-ва
звателна форма