пролетница

Речник на българския език

про̀летница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пролетници, ж. Обикн. мн. Земеделски култури, които се сеят през пролетта.

Грешни изписвания (7)

  • пролетнеца
  • пролетнецъ
  • пролетницъ
  • пролитнеца
  • пролитнецъ
  • пролитница
  • пролитницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лет-ни-ца
членувано про-лет-ни-ца-та
мн.ч. про-лет-ни-ци
членувано про-лет-ни-ци-те
звателна форма