пролетарка

Речник на българския език

пролета̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пролетарки, ж. Жена пролетарий.

Грешни изписвания (7)

  • пролетаркъ
  • пролитарка
  • пролитаркъ
  • прулетарка
  • прулетаркъ
  • прулитарка
  • прулитаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ле-тар-ка
членувано про-ле-тар-ка-та
мн.ч. про-ле-тар-ки
членувано про-ле-тар-ки-те
звателна форма