пролетарий

Речник на българския език

пролета̀рий съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

пролетарият, пролетария, мн. пролетарии, м. Наемен работник в капиталистическото общество според теорията на марксизма-ленинизма.прил. пролетарски, пролетарска, пролетарско, мн. пролетарски. Пролетарски поет.

Грешни изписвания (7)

  • пролетарей
  • пролитарей
  • пролитарий
  • прулетарей
  • прулетарий
  • прулитарей
  • прулитарий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ле-та-рий
непълен член про-ле-та-рия
пълен член про-ле-та-ри-ят
мн.ч. про-ле-та-рии
членувано про-ле-та-ри-и-те
бройна форма про-ле-та-рии
звателна форма про-ле-та-рию