прокълняване

Речник на българския език

прокълняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прокълнъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-къл-ня-ва-не
членувано про-къл-ня-ва-не-то
мн.ч. про-къл-ня-ва-ния
членувано про-къл-ня-ва-ни-я-та