прокурату̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Орган на държавната власт, който осигурява правилното прилагане на законите и наказването на престъпниците.
2. Всички прокурори при един съд.
1. Орган на държавната власт, който осигурява правилното прилагане на законите и наказването на престъпниците.
2. Всички прокурори при един съд.
Грешни изписвания (15)
- прокоратура
- прокоратуръ
- прокорътура
- прокорътуръ
- прокуратуръ
- прокурътура
- прокурътуръ
- прукоратура
- прукоратуръ
- прукорътура
- прукорътуръ
- прукуратура
- прукуратуръ
- прукурътура
- прукурътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-ку-ра-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | про-ку-ра-ту-ра-та | |
| мн.ч. | про-ку-ра-ту-ри | |
| членувано | про-ку-ра-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |