прокуждане

Речник на българския език

проку̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прокуждани
  • прокуждъне
  • прокуждъни
  • прукуждане
  • прукуждани
  • прукуждъне
  • прукуждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-куж-да-не
членувано про-куж-да-не-то
мн.ч. про-куж-да-ния
членувано про-куж-да-ни-я-та