прокрадване

Речник на българския език

прокра̀дване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прокрадвани
  • прокрадвъне
  • прокрадвъни
  • прукрадване
  • прукрадвани
  • прукрадвъне
  • прукрадвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-рад-ва-не
членувано прок-рад-ва-не-то
мн.ч. прок-рад-ва-ния
членувано прок-рад-ва-ни-я-та