прокобница

Речник на българския език

проко̀бница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прокобници, ж.
1. Жена прокобник.
2. Епитет на кукувица.

Грешни изписвания (7)

  • прокобнеца
  • прокобнецъ
  • прокобницъ
  • прукобнеца
  • прукобнецъ
  • прукобница
  • прукобницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-коб-ни-ца
членувано про-коб-ни-ца-та
мн.ч. про-коб-ни-ци
членувано про-коб-ни-ци-те
звателна форма