проклитика

Речник на българския език

проклитика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ли-ти-ка
членувано прок-ли-ти-ка-та
мн.ч. прок-ли-ти-ки
членувано прок-ли-ти-ки-те
звателна форма