проклинание

Речник на българския език

проклинание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ли-на-ние
членувано прок-ли-на-ни-е-то
мн.ч. прок-ли-на-ния
членувано прок-ли-на-ни-я-та