проклинане

Речник на българския език

проклинане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ли-на-не
членувано прок-ли-на-не-то
мн.ч. прок-ли-на-ния
членувано прок-ли-на-ни-я-та