проклетисване

Речник на българския език

проклетисване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прок-ле-тис-ва-не
членувано прок-ле-тис-ва-не-то
мн.ч. прок-ле-тис-ва-ния
членувано прок-ле-тис-ва-ни-я-та