прокаженица

Речник на българския език

прока̀женица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прокаженици, ж. Жена прокаженик.

Грешни изписвания (15)

  • прокаженеца
  • прокаженецъ
  • прокаженицъ
  • прокажинеца
  • прокажинецъ
  • прокажиница
  • прокажиницъ
  • прукаженеца
  • прукаженецъ
  • прукаженица
  • прукаженицъ
  • прукажинеца
  • прукажинецъ
  • прукажиница
  • прукажиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ка-же-ни-ца
членувано про-ка-же-ни-ца-та
мн.ч. про-ка-же-ни-ци
членувано про-ка-же-ни-ци-те
звателна форма