прозяване

Речник на българския език

прозя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прозявани
  • прозявъне
  • прозявъни
  • прузяване
  • прузявани
  • прузявъне
  • прузявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-зя-ва-не
членувано про-зя-ва-не-то
мн.ч. про-зя-ва-ния
членувано про-зя-ва-ни-я-та