прозо̀рец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8)
Значение
мн. прозорци, (два) прозореца, м.
1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за закриване на този отвор. Голям прозорец. Отварям прозорец. Мия прозорец. Чупя прозорец. Цветя на прозорец.
2. Прен. Нещо, което позволява да се влезе в контакт с други хора, да се завържат отношения и по този начин да се види нещо ново. Книгата е прозорец към света.
3. Прен. Разг. Промеждутък в учебната програма, по-голям от междучасие.прил. прозоречен, прозоречна, прозоречно, мн. прозоречни (в 1 знач. ). Прозоречно стъкло.
1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за закриване на този отвор. Голям прозорец. Отварям прозорец. Мия прозорец. Чупя прозорец. Цветя на прозорец.
2. Прен. Нещо, което позволява да се влезе в контакт с други хора, да се завържат отношения и по този начин да се види нещо ново. Книгата е прозорец към света.
3. Прен. Разг. Промеждутък в учебната програма, по-голям от междучасие.прил. прозоречен, прозоречна, прозоречно, мн. прозоречни (в 1 знач. ). Прозоречно стъкло.
Грешни изписвания (3)
- прозориц
- прузорец
- прузориц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-зо-рец | |
|---|---|---|
| непълен член | про-зо-ре-ца | |
| пълен член | про-зо-ре-цът | |
| мн.ч. | про-зор-ци | |
| членувано | про-зор-ци-те | |
| бройна форма | про-зо-ре-ца | |
| звателна форма | — | |