продължителка

Речник на българския език

продължѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. продължителки, ж. Жена продължител.

Грешни изписвания (15)

  • продалжителка
  • продалжителкъ
  • продалжитилка
  • продалжитилкъ
  • продължителкъ
  • продължитилка
  • продължитилкъ
  • прудалжителка
  • прудалжителкъ
  • прудалжитилка
  • прудалжитилкъ
  • прудължителка
  • прудължителкъ
  • прудължитилка
  • прудължитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-дъл-жи-тел-ка
членувано про-дъл-жи-тел-ка-та
мн.ч. про-дъл-жи-тел-ки
членувано про-дъл-жи-тел-ки-те
звателна форма