продухване

Речник на българския език

проду̀хване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • продуфане
  • продуфъне
  • продухвъне
  • прудуфане
  • прудуфъне
  • прудухване
  • прудухвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-дух-ва-не
членувано про-дух-ва-не-то
мн.ч. про-дух-ва-ния
членувано про-дух-ва-ни-я-та