програматор

Речник на българския език

програма̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. програматори, (два) програматора, м. Устройство в машина, с помощта на което може да се избере една от закодираните програми.

Грешни изписвания (7)

  • програматур
  • прогръматор
  • прогръматур
  • пруграматор
  • пруграматур
  • пругръматор
  • пругръматур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прог-ра-ма-тор
непълен член прог-ра-ма-то-ра
пълен член прог-ра-ма-то-рът
мн.ч. прог-ра-ма-то-ри
членувано прог-ра-ма-то-ри-те
бройна форма прог-ра-ма-то-ра
звателна форма