прогласяване

Речник на българския език

прогласяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прогласъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прог-ла-ся-ва-не
членувано прог-ла-ся-ва-не-то
мн.ч. прог-ла-ся-ва-ния
членувано прог-ла-ся-ва-ни-я-та