проглас

Речник на българския език

про̀глас съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Прогласяване.
2. Въвеждаща част; предговор, предисловие.

Грешни изписвания (1)

  • проглъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прог-лас
непълен член прог-ла-са
пълен член прог-ла-сът
мн.ч. прог-ла-си
членувано прог-ла-си-те
бройна форма прог-ла-са
звателна форма