провокаторка

Речник на българския език

провокаторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-во-ка-тор-ка
членувано про-во-ка-тор-ка-та
мн.ч. про-во-ка-тор-ки
членувано про-во-ка-тор-ки-те
звателна форма